История на катедрата

Катедрата е основана през 1946 г. заедно с клиниката по инфекциозни болести към Медицински факултет в София.

През 1950 г. влиза в състава на катедрата по инфекциозни болести и епидемиология, а през 1961 г. се обособява като самостоятелна Катедра.

От 1972 до 1991 г. катедрата е в състава на Научния институт по заразни и паразитни болести към Медицинска академия.

През 2001 г. за първи път получава собствена леглова база в лицето на Клиниката по инфекциозни, паразитни и тропически болести към Университетска болница “Св. Иван Рилски”.

През 2002 г. обединената Катедра по инфекциозни болести и епидемиология е разформирована и на базата на клиниката по инфекциозни болести се създава катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. По-късно катедрата е на базата на Университетска МБАЛ “Св. Иван Рилски”.

От 21 януари 2008 г. катедрата е в структурата на СБАЛИПБ ”Проф. Ив.Киров” ЕАД.

Във ВМИ-София през 1970 г. е поставено началото на преподаването по клинична паразитология на студенти по медицина V-ти курс, а през 1974 г. – по тропическа медицина и на стажант-лекари. До 1991 г. учебно-преподавателската дейност се осъществява в катедрата по паразитология и тропическа медицина с клиника по тропически и паразитни болести, в структурата на НЦЗПБ.


Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн

Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн

Изпълнителен директор

Проф. д-р Татяна Петрова Пенкова-Червенякова е преподавател в Университетската катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицински университет – София и национален консултант по инфекциозни болести от 2003 г. Заема поста изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“ в София.

Татяна Червенякова завършва Математическа гимназия в гр. Русе през 1972 г., а през 1978 г. придобива магистърска степен по медицина в Медицинска академия – София (днес Медицински университет). През 1978–1983 година работи като участъков педиатър и ординатор в детско отделение в ПОБ „Хр. Ботев“, гр. Враца. През следващите три години, от 1983 до 1986 г. е редовен докторант в Института по вирусология в Москва.

През 1986 г. защитава дисертационен труд и получава образователно-квалификационна степен „доктор“. В периода 1987-2001 г. Червенякова е последователно старши и главен асистент в Катедра по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина в МУ-София. През 1988 г. получава специалност по детски болести, а през 1994 г. — по инфекциозни болести. Става доцент през 2002 г. От същата година заема поста изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“ ЕАД, София и става председател на Българското дружество по инфекциозни болести.

От 2003 година е национален консултант за България по инфекциозни болести, а от 2004 г. — член на Специализирания научен съвет по дерматология, венерология, инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и хелминтология към Висшата атестационна комисия.

През 2008 г. проф. д-р Татяна Червенякова успешно защитава дисертационен труд на тема „Иктеричен остър вирусен хепатит C – характеристика и прогнози“ за присъждане на научна степен „доктор на медицинските науки“.

Има завършени курсове за специализация в България, Великобритания и Чехия.

доц. д-р Атанас Мангъров, дм

доц. д-р Атанас Мангъров, дм

Ръководител Катедра ИБПТМ, Началник клиника
доц. Ивайло Еленков, дм

доц. Ивайло Еленков, дм

Началник клиника
д-р Нина Янчева, дм

д-р Нина Янчева, дм

Началник отделение, главен асистент
д-р Тома Томов

д-р Тома Томов

Началник отделение, асистент
д-р Росица Чипева

д-р Росица Чипева

Паразитолог, асистент
д-р Димитър Страшимиров, дм

д-р Димитър Страшимиров, дм

Инфекционист, асистент
д-р Валери Велев, дм

д-р Валери Велев, дм

Паразитолог, асистент
д-р Ралица Йорданова

д-р Ралица Йорданова

Инфекционист, асистент
д-р Трифон Вълков, дм

д-р Трифон Вълков, дм

Инфекционист, асистент
д-р Методи Попов

д-р Методи Попов

Специализант по инфекциозни болести, асистент